Тиймбилдинг 2018 г. в Сърбия. Вълнуващи активности, логически загадки и близка среща с природата.

05.09.2018

Време за четене: 5 минути

Прочетена: 552 times

Категории: Новини
Тиймбилдинг 2018 г. в Сърбия. Вълнуващи активности, логически загадки и близка среща с природата.

„Работата и играта са думи, използвани за описание на едно и също нещо при различни условия.“
Марк Твен

В Stenik често хубавите решения и работещи идеи се взимат или на по хапване, или на по бира. Идеята за провеждане на тридневен тиймбилдинг в Сърбия в началото на септември се роди именно в една от обедните ни почивки, хапвайки вкусни бургери. Определено беше време да избягаме от градския шум и забързаното ежедневие и най-вече да се позабавляваме така, както обичаме.

Ден първи

Рано сутринта на 31 август се отправихме към сръбската граница. След няколко планински баира на Стара планина, поредица от завои и 7-8 китни селца пристигнахме в село Иново, на около 50 км северно от град Пирот.

Нашата цел бе - Етно село Срна - комплексът, в който прекарахме следващите три дни. Първото ни впечатление бе дворът - огромен, зелен, облагороден единствено от плодни дървета и малки храсти. Най-силно ни развълнува присъствието на различни прекрасни животни - котки, кучета, игриви яренца, припкащи по поляната и доволно грухтящите прасенца.

Собственикът Сашо ни посрещна радушно с вкусна закуска и кафе. Малко по-късно започна да ни настанява. Атмосферата в хотелската част бе етно битов стил - стаите автентични, уютни с мебели от местно дърво, а стените в коридорите – богати с ловни трофеи. 

Още със стъпването ни в планината шумоленето на реката и мириса на дървета ни дадоха сили за целия ден, който се оказа изключително интересен. След като се настанихме и се поглезихме със сръбски вкусотии на обяд, започнаха забавленията и игрите.

#TheSpaghettiTower

Първата игра, която повдигна духа на екипа бе "Кула от спагети". Нашият управител Стефан ни раздели на 5 отбора, като използва интересен метод за определянето на всеки тийм - според датата на раждане и месеца, за да няма пристрастия. На всеки отбор бяха раздадени 30 на брой спагети, ролка тиксо, ножица и 1 маршмелоу.  Регламентът бе свързан с построяването на възможно най-висока конструкция на кулата от спагетите с помоща на тиксо и ножица и поставяне на връх -  маршмелоу.

Непосредствено след старта всички отбори започнаха да планират строежа, чертаят и обсъждат.

Това се оказа чудесна активност за опознаване и подобряване на комуникацията в екипа. Построяването на самата кула не затрудни отборите, но проблем при повечето конструкции бе това тя да издържи на върха си маршмелоу.

Не след дълго победителите бяха ясни - отборът на Николай, Димо и Моника, които успяха за 30 минути да проектират и построят кула с височина 52 см. Членовете на отборите се научиха да мислят заедно и да се съобразяват с идеите на останалите до такава степен, че екипът да съумее да извлече максималното в справянето си с предизвикателството – важен момент не само в игрите, но и в корпоративната действителност.

 

В следобедните часове разпуснахме край външния басейн - някои поплуваха, други се насладиха на топлите лъчи на слънцето, трети поиграха карти. А най-малкото стеникче - Жорко реши да полее зелената тревичка в двора с маркуч, който беше само 10 пъти по-голям от него :D

#TeamIQtest - мотивиращо, забавно и трудоемко ;)

Следващата игра бе отново колективна и продължи в духа на логическо мислене. На случаен принцип избрахме 5-ма капитани, които посочиха своите съотборници. След като всички се разпределихме - регламентът на играта ни бе представен, а именно решаване на тест за интелигентност от смесени 30 въпроса за време от 1 час.

Запретнахме ръкави и започнахме да решаваме, определено някои въпроси ни накараха да поразсъждаваме дълго и разкриха потенциала на всеки от колектива в различни сфери. Част от колегите проявиха завидни математически умения, други бях добри в откриването на скрити послания и думи, трети проявиха силна креативност, съсредоточеност и наблюдателсност.

След като времето изтече всеки предаде своите отговори и проверката започна. Всеки отбор бе събрал не малък брой верни отговори и резултатите бяха близки. Все пак най-голям брой точки събра отборът на Стефан, Димо, Димитър и Любослав. За екипа най-важен бе приносът, който всеки един член на отбора даде в решаването на въпросите и правилното им разпределение между съотборниците, съобразно техните познания и силни страни. Оказва се, че прекарвайки толкова време заедно през седмицата, сме се синхронизирали перфектно. :)

#StenikFUN - купон по сръбски

Денят отлетя бързо и дойде време за вечеря. След като всички се освежихме се събрахме в големия ресторант на комплекса. Специално за нас трапезата беше подредени с вкусно хапване - традиционна кухня, посрещна ни жива музика и приятна атмосфера. Както всички знаем сърбите са несравними стане ли дума за забавление и сръбско гостоприемство! 

"Че бити песме за сваке душе” (бъл. превод. - ще има песни за всяка душа) се оказа много точна фраза. Вечерта премина в пийване, хапване и най-вече в песни и танци и така до зори. 

Ден втори 

Бягство от динамиката на градската среда и изграждане на доверие сред природата

На сутринта масите в малкия ресторант ухаеха на топла баница и хрупкави мекици, придружени от други домашни храни – сиренце и кашкавалче, шипков мармалад и айрян. На пук на примамливото спокойствие на тамошната природа нямахме време за мързелуване. Имахме програма, която всички стриктно спазвахме. След закуска с нови сили и удобна екипировка всички бяхме готови за поход.

Тиймбилдингът cpeд пpиpoдaтa e oтличнa ocнoвa зa cпoлoтявaнe нa ĸoлeĸтивa, ĸoйтo пpeĸapвa мнoгo вpeмe в зaтвopeни пoмeщeния. Разходката в природата определено ни помогна да се освободим от натрупаното напрежение и стрес. За разнообразие съчетахме разходката с 2 игри, което донесе много различно изживяване на колегите и всички споделиха за въодушевлението, с което са участвали до последната минута. 

#KissTheBunny

Определено тази игра провокира доста забавление и шеги помежду ни. Целият екип се нареди в 4 редици една зад друга, като всеки от нас трябваше да си представи, че държи малко зайче (познат детски спомен за много :D) и да сподели с останалите къде би го целунал. След като всеки посочи конкретно място - нос, уши, коремче, гръб, лапичка и т.н. всеки трябваше да целуне човека зад него на посоченото място.

 Сами се сещатате каква забава падна в момента, в който всеки се обърна и се сети къде е целунал въображаемото зайче :D

 #BalloonPoppingGame

Последващата игра осъществихме на една хубава зелена полянка. Всеки служител изтегли по-един балон. Според цвета на балона колегите сформираха 4 отбора. Правилата включваха завръзване на балона на видимо място - на кръста, колана, панталоните или обувката. Всички отбори разполагаха с 2-3 минути, в които да си измислят стратегия как да спукат балоните на противниковите отбори.

Целта бе да останат балони от един цвят - победителят в играта. Хората със спуканите балони имаха право да пазят съотборниците си със здрави балони.  Още при старта всички влезнаха в "битката" и започна пукане на балоните на опонентите. Единствено отборът на сините бе подготвил хитра стратегия - да изчака останалите отбори да спукат балоните си и накрая да нападне останалите оцелели, като същевременно защитават собствените си. Играта бе много забавна и спомогна за eĸипния дyx, като cплoти отборите и ги направи по-задружни и opиeнтиpaн ĸъм peзyлтaти. 

Заредени с много положителни емоции, решихме да разгледаме околността и да повървим по малките пътечки в гората. По трасето имаше доста водни изпитания, които помогнаха на някои да освежат някоя и друга маратонка. Пътят бе идеален за следващата игра, която имаше за цел да затвърди доверието помежду ни. 

#DoYouTrustMe - затвори очи и ми се довери

Регламент: разделихме се по двойки, като всяка двойка трябваше да премине по две изпитания. Първото бе единият да завърже очите си и да върви по планинската пътечка, воден за ръка от другарчето си, без да си говорят и напътстват. Второто предизвикателство бе за водачите, които трябваше да завържат своите очи и да повървят няколко километра, ориентирайки се само по думите на съотборника си.

За изненада на всички никой не успя да падне, спъне или дори залитне. Все пак терена наистина бе каменист и тук-там имаш коприва и тръни. Доверието ни се оказа непоклатимо и сигурна основа да стигнем далеч заедно.

След като направихме своя двучасов поход дойде време и за една също толокова приятна част от деня – екипното... хранене. Все пак нищо не изостря жаждата и глада повече от прекрасния планински въздух, затова денят ни завърши, както подобава - на маса. Междувременно докато изчакаме вкусния обяд решихме да направим нещо по-емоционално. Всеки от нас получи възможността да държи тотема на Stenik (сноп пръчки, най-здрави, когато са заедно - точно като в Заветът на хан Кубрат). Всеки от колегите сподели с останалите отговорите си на три въпроса - Как се чувстваш? Защо си щастлив? Какво мислиш за човека от дясно?

Беше много емоционален момент - почувствахме се като едно семейство! Някои дори успяха да си поплачат, други да се усмихнат след милите думи на някои колега.

Следобед продължихме с различни активности - пийване на бирички и игри и плуване в басейна, където някои показаха завидни умения в скоковете. Тъй като много ни допадна играта с логическите тестове, решихме да я повторим, разбърквайки отборите. Определено вторият тест беше много по-сложен и верните отговори бяха често мираж :D Понаучихме доста нови неща от тестовете и се мотивирахме да продължим да решаваме подобни задачи, дори когато се завърнем в офиса.

Втората вечер продължи под звуците на сръбски и български песни, на които изиграхме няколко хорца. Специално за нас посвириха и духов оркестър Кобра, които забързаха ритъма и успяха да вдигат градуса на веселието.

Най-запомнящ се бе моментът, в който тържествено обявиха "влизането на прасето", около което гостите на комплекса показаха отлични танцови умения.

Сърбия се оказа правилно подбрано място, подходящо за съвместно емоционално приключение. Няма второ мнение - изкарахме си прекрасно.

Основни цели на тиймбилдинга тази година бяха сплотяване с новите колеги и освобождаване от стреса, а резултатите надминаха очакванията на всички… Активностите за логическо мислене, предизвикателствата за доверие и игрите за ефективна комуникация и обратна връзка дадоха своя резултат, който забелязваме всеки ден в офиса. Отборните игри, освен неспирен смях и шеги, провокираха изобретателността, въображението и желанието за постигане на възможно най-добрия резултат у всеки един. 

С всеки изминал тиймбилдинг вдигаме нивото и нямаме търпение да организираме следващия... ;)

Още снимки от екипното ни прекарване в Сърбия може да видите в албума ни в страницата ни във Facebook :)

За автора:

Dobi Доби Боянова

Доби Боянова работи като Sales & Marketing Coordinator в Stenik от 2015 г. Опитът й е в сферите на маркетинга, PR, корпоративните комуникации, социалните мрежи, връзки с партньори и работата с клиенти.

Сподели

Напиши коментар: